Арахнофобия

“Ало, извинявайте, но явно съм набрала грешен номер.” В една хубава, пролетна вечер преди пет години петнайсет жени се обадиха едновременно и с един и същи объркан глас на един от най-великите баскетболисти в света Дирк Новицки. Вcички тези момичета заявиха че търсят брат си и че са набрали номера по погрешка. Ще се върна към този логически парадокс малко по-късно. Сега обаче ще насоча вниманието ви към нещо друго, тъй като въпросното обаждане стана повод да се срещна с една на пръв поглед предсказуема и скучна личност от която не очаквах да бъда изненадан. Но още при втората ни среща бях напълно опроверган:

“Прелестна е, нали? Виж, виж само колко е изящна?” Иначе уравновесеният до втръсване професор ДеБор е видимо развълнуван. В очите му проблясва маниакална енергия и си давам сметка че спонтанната му трансформация ме е заварила неподготвен. Дори монотонният ритъм на гласа му е напъно разрушен от внезапно нахлулият в него мaлчугански ентусиазъм. “Обърни внимание как елегантно се движи и колко бляскаво е тялото и. Ей на това му казвам аз – най-прекрасната брюнетка в природата!” Съгласявам се от учтивост, но върху кимащата ми с колебливо разбиране глава е закачена неразбираща физиономия и професорът усеща недоумението ми. “Виж сега – красотата е относителна”, продължава ДеБор с лека усмивка, “В теб “черната вдовица” навярно буди отвращение, дори страх, но има и хора като мене, които виждат в нея шедьовър на майката природа. Въпрос на вкус и интереси.”

Герит ДеБор е професор по ентимология в канзаския университет и се съгласи да ми помогне за написването на тази статия. Специалността му са пеперудите Монарх, но повече от явно е че има слабост и към паяците.

Съществото, в което се вглеждаме през голяма лупа е прословутата и опасна “черна вдовица” – паяк със зловеща репутация и бляскаво черно тяло. “Само женските хапят и само те имат отрова.” продължава неподправено щастливият професор, “Ще ги познаеш по червения белег на гърба: има формата на пясъчен часовник. Помни, видиш ли пясъчен часовник – бягай надалече! Отровата на “черната вдовица” е 15 пъти по-силна от тази на гърмящата змия. Знаеш ли, как се храни? Ей, това ще те разбие: тя храносмила плячката извън тялото си! Червата и са много тънки и няма как да я погълне. Затова тази сладурана инжектира жертвата си с разграждащи ензими, които втечняват вътрешностите и. После буквално всмуква разложените тъкани като със сламка. Страхотно, нали? Сигурно няма нужда да ти обяснявам защо я наричат “черна вдовица”. След като повече не и трябва, тя убива мъжкия си партньор и го канибализира. След оплождането, той и е необходим…но само за калории! Защо се възхищавам на черната вдовица ли? Ами, че тя е перфектна в толкова много отношения. Не знам дали има по-ефикасен хищник в природата. И е толкова самостоятелна – никакви партньори. Никакви колонии. Никакви компромиси. А какво ще кажеш за ловната и стратегия? А коварността? А търпението? Паяжинната и жлеза произвежда една от най-здравите коприни в природата. Хване ли се нещо в нея – край! Знаеш ли, че не и трябват очи – усеща уловената си плячка по вибрациите на паяжината? Всеки неин ход, всяко действие е мотивиранo от една едничка примитивна цел. Но недей да я виниш. Такава е натурата и – паякът си е паяк. Няма нищо друго като черната вдовица. Като започнеш от екзоскелета и хидравличните крайници, минеш през отровата, храносмилането и стигнеш до паяжината – тя е като екзотичен пришелец от друга планета – напълно различна от нас хората. Затова сигурно зaвинаги ще остане толкова неразбрана.”

Но професорът е арахно-пристрастен и не си дава сметка, чe дори този перфектен злосторник не е последната брънка в йерархичната верига на месоядците – дори той има своите безмилостни, естествени врагове. Нека ви запозная с един от тях: казва се Холгер Гешвинднер – уникална личност и германец до мозъка на костите – с един от онези глетчерно-сини, пронизващи тевтонски погледи, които сякаш надничат без да питат директно в душата ти- чак там, в онова заключено килерче където човек крие тайните си.
Холгер е една от най-нестандартните личности в света на баскетбола. Бившият капитан на германския национален отбор и безмилостен стрелец е играл в професионални лиги до 50 годишна възраст. Той също е физик, математик, клиничен познавач на човешката психика и един от най-странните треньори в съвременния спорт. Навремето специалистите го наричаха луд и смятахa методите му за напълно откачени. Но след като светкавично изгрaди цяла армия неописуеми стрелци и вкара петима свои играчи от малкия град Вюрцбург в националния отбор на Германия целия свят започна да изучава системата му. Днес Холгер е смятан за един най-добрите експерти в стрелбата от разстояние.
Преди 15-ина години създадe поредица от математически формули чрез които изчисли оптималната траектория на стрелба. “Формулите ми са базирани на интегрални и диференциални изчисления и зависят от променливи като височината на играча, дължина на крайниците, разстояние от коша и ъгъл на изстрелване. Оптималната парабола се колебае около 60 градуса.” – твърди Гешвинднер. Ако го попитате какво трябва да правите за да стреляте по-добре от тройката, ще ви каже да правите лицеви опори на върха на пръстите си! Бицепсите не го интересуват толкова, колкото особена „стрeлкова“ сила съхраняваща се в специфичните мускули около пръстите, китката и в предмишницата.

Ако отидете на един от световноизвестните му лагери ще останете шокирани. Освен стандартните упражнения за стрелба, германецът кара играчите да участват в занимания като анализ на оперна музика, фехтовка, литературни дискусии, балет, солфеж, шахмат, и джаз. Според Холгер усетът за ритъм и хармония имат огромно значение в баскетбола. Техниката на стрелба е важна, но вътрешното равновесие е това което дели добрите стрелци от гениалните.
Най-големият шедьовър в кариерата на ексцентричния треньор е именно великия Дирк Новицки – единствения европеец печелил наградата МВП за най-добър играч в НБА. Дирк е много, много особен играч. Колкото и да се ровя из катакомбените галерии, в които съм подредил баскетболните си спомени, не мога да намеря нито един играч с когото да го сравня. В историята на НБА няма човек с неговия ръст (213см), който да стреля по толкова унищожителен начин и зад тази свръхестествена ефикасност без съмнение се крие геният на неговия странен треньор. Холгер е взел Новицки под крилото си още когато Дирк е бил на 13 и от този момент нататък се е превърнал в нещо повече от треньор – родителска фигура, житейски наставник и ментор. На практика Новицки не взима важно решение в живота си, без преди това да се допита до Гешвинднер.

Това е от огромна полза за Дирк който въпреки унищожителните си баскетболни инстинкти и широка росинантска усмивка е крайно притеснителен извън игрището и избягва по всякакъв начин стандартните ексцесии характерни за младите милионери в лигата. Подобно на съгражданите си от провинциалния Вюрцбург германецът е тих, скромен, целенасочен и праволинеен. От залата в къщи – от къщи в залата. Не пие, не пуши, не ходи по клубове, дори не яде червено месо. Няма скандали, няма жълта преса, няма нищо. Всичко което прави е подчинено на баскетбола.

Новицки е болезнено срамежлив, крайно чувствителен и много предпазлив, особено когато стане дума за жени. Дирк знае идеално, че около хора като него вилнеят алчни златотърсачки и в продължение на години пазеше ревниво сърцето си. Защо ли тогава върна обаждането на мистериозната непозната? Безименният глас му каза, че е заинтригуван от интересния му акцент. Ако някой път е самотен и иска просто да говори с някого, нека и се обади…Не за друго, а просто ей така – за компания. Дирк бе в тежка емоционална криза след кошмарната загуба във финалите през 2006. Всички го обвиняваха, всички пръсти сочеха към него. Трябваше му бягство. Трябваше му катарзис. И комуникация с човек, който дори не е чувал за него. Като например жената която му се обади по погрешка, хареса гласа му и му призна с трогателно неудобство, че няма представа за спорт и никога не е чувала името Новицки. Каква освежаваща, рядка наивност!

И ето че се завързва колебливо, предпазливо приятелство. Жената се казва Кристал Тейлър. В продължение на много месеци двамата просто комуникират по телефона, с и-мейли и есемеси. Дирк и Кристал намират милион общи неща помежду си и постепенно приятелството прераства в платонично взаимоотношение. Барикадите около сърцето на стеснителния германец започват да се разпадат. И-мейл по и-мейл, разговор по разговор, есемес по есемес, нишка по нишка…паяжината започва да добива очертанията си, оставайки невидима за жертвата. Новицки е толкова предпазлив, че отнема цели три години докато двамата си удрят първа среща! Три години! Но оттам нататък всичко се развива мълниеносно и само месеци по-късно Кристал се нанася в свръх-луксозния му дом в Далас.

По всичко личи че след толкова години, Дирк най-после е намерил духовния си спътник, мечтаната и търсена голяма любов. Новицки е въплъщение на щастието и ето че идва момента, в който легендарния германец пада на коляно, слага годежен пръстен за четвърт милион долара на ръката на Кристал и поисква ръката и. Тя е разтърсена, очите и са пълни със сълзи – дали защото е трогната или защото най-после усеща вибрации в мрежата? Решено е: сватбата предстои след броени месеци. Но Кристал не знае това, което вие вече знаете – че в живота на Дирк нищо важно не се случва без допитване до Хер Холгер Гешвинднер. А тoй както вече споменахме е стар ловец на паяци. Холгер идва мълниеносно от Германия за да се срещне с младоженката и инстинктите му веднага надават пронизителен писък. Гешвинднер наема частен детектив за да научи какво точно се крие зад екзоскелета на госпожицa Тейлър. Резултатът надминава дори неговите скептични очаквания: оказва се че Кристал Тейлър на практика не съществува! Жената която обитава тялото и както и дома и живота на най-великия европейски баскетболсит е бивша стриптизьорка, търсена от ФБР за поредица от измами, кражби и престъпления в няколко щата. Жена която използва 15 различни самоличности! Между мнoгoто и имена са Криси Нобелс, Тереза Тейлър, Шана Манчини, Криста Сантияго, Дебра Джонсон и т.н. Три от тези фалшиви жени имат три истински деца от трима различни бащи.

Любим похват на “Кристал” е да изпразни сметката на поредния си съпруг и да изчезне подслонена от следващата си самоличност. Един от бившите и мъже се е събудил една сутрин с 330 000 долара по малко и се е наложило да обяви банкрут. През Май 2009, по сигнал на Холген, ФБР обкръжава дома на Новицки докато той е на мач. Кристал прави опит да се измъкне през прозореца но е заловена и вкарана в ареста в Далас по 8 отделни криминални обвинения. Когато вижда снимката и по телевизията – бившата футболна звезда Тони Бенкс възкилква: “А! Ами че това е Тереза – бившото ми гадже. Явно съм скъсал с нея тъкмо преди да ми одере кожата!”
Крайно чувствителния Дирк е съсипан. Сърцето му втечнено и изсмукано. Психиката му смазана. Смазан е и отборът му – Далас. Както казва стария немски треньор: вътрешното равновесие и хармония са важни за стрелеца. Има контузии които поразяват тялото, но за емоционално уязвими хора като Дирк, далеч по-опасни са контузиите на душата. Ако пренавием лентата и се върнем към плейофите от 2009 ще забележите че нещо не е наред с Новицки. Малки, незабележими отклонения, но в НБА често точно тези са нещата които са достатъчни за да решат изхода от мача и наклoнят везните в една или друга посока. Далас бяха елиминирани с лекота от Денвър, докато скандалът с “Кристал” бушуваше из медиите.
Смея да твърдя че Дирк все още не се е възстановил напълно от този кошмар. Може би никога няма да успее да го направи. Помня наранената тъгa в очите му и как отговори когато го попитаха какво му е харесало в Тейлър при условие че е по-възрастна от него и че на полицейската снимка изглеждаше ужасно. “Вижте всеки човек си има вкус. Някои хора обичат италианска храна – други не. Аз не съм по купоните. Винаги съм искал нормално семейство и деца, но вече ще бъде много, много трудно някой да спечели сърцето ми.”

Кристал бе готвила всеки свой ход, всяко действие много внимателно и търпеливо, изучавайки до най-малкия детайл психиката на жертвата си и набирайки “грешния номер” в точно необходимия момент за да улови в мрежата си една уязвима душа. Тя изплете последната нишка от затвора, обявявайки че е бременна от Дирк. Новицки бе в шок, но след няколко теста за бременност се оказа че и това е било една финална, отчаяна лъжа. Лесно е да обвиняваме Кристал, но може би тя просто е следвала натурата си. Какво очаквахте? Паякът си е паяк. За него всичко е толкова простичко – вселената е сведена до две стари колкото света неща: хищник и плячка. И той прави това което диктува древният, първичен инстинкт на осмокраките. За черната вдовица сърцето е ценен източник на калории, така че тя следва съвестно наставленията на природата си, плете лепкавата си коприна, чака търпеливо следващата жертва и смуче втечнените и тъкани докато от нея не остане нищо. В живота черните вдовици не само само жени. Bсеки може да бъде носител на отровата и тъжната истина е, че докато има мухи ще има и паяци.

Дирк Новицки не е говорил с бившата си годеница от момента на нейния арест и се надява никога повече да не я види. Дори не иска да си върне пръстена за четвърт милион долара, който тя e зaпазилa в банков сейф.

Днес Кристал Тейлър излежава присъдата си в мрачен затвор в щата Мисури. Ако можехме да се пренесеме при нея точно сега щяхме да я откриеме да се взира в нищото, заключена в тясна килия, в самотната компания на своите петнайсет самоличности. Тук времето е най-големия враг и всеки монтонен ден сякаш е мъчително заседнал в тясното гърло на пясъчен часовник, наречен присъда. По него ще я познаете…

Попитайте я дали изпитва угризения и тя сигурно ще ви погледне с недоумение и ще отговори така както отговори наскоро на списание Шпигел: „Какви угризения? Аз съм абсолютно невинна: нищо нередно не съм направила.“

И в този момент в съзнанието ви без съмнение ще прокънтят думите на професора, така както биха прокънтяли в студените коридори на далечния затвор:

“Няма нищо друго като черната вдовица…Tя е като екзотичен пришелец от друга планета – напълно различна от нас хората. Затова сигурно зaвинаги ще остане толкова неразбрана.”

 

Иво Иванов