Интервю с първия европеец MVP на редовния сезон в NBA – Дирк Новицки

Въпрос: Вие сте първият европеец MVP. Какво ще кажете?
Дирк: Това е голяма награда за мен, но когато съм на игрището, не мисля затова, че съм от Европа или Германия. Винаги се опитвам да представя моята страна по правилния начин. Разбирам, че имам много фенове в Европа и се надявам те да могат да отпразнуват този момент. Имало е много добри европейски играчи, които са отворили вратата за мен и това е и тяхна победа.

Въпрос: Вие имате наистина забележителен сезон, спечелвайки 67 мача, което е шести рекорд в историята на лигата. Кажете нещо относно изминалата година от гледна точка на отбора.
Дирк: Мислейки, че съм помогнал на отбора да спечели 67 мача, е наистина значимо. Ние печелихме, ние се забавлявахме, ние работихме упорито и имахме наистина отличен сезон. Трудно е да се опише как си спечелил 67 срещи.

Въпрос: Дали загубата от Голдън Стейт в първия кръг на плейофите сложи капак на Вашия отличен редовен сезон?
Дирк: Да стана MVP е голяма чест не само за мен, а също така за моите съотборници и ръководство. Трудно е да бъда щастлив от начина, по който тръгнаха плейофите. Това постави сянка на редовния сезон, който преживяхме. Ще бъда способен да се радвам повече, когато приключа кариерата си.

Въпрос: Ако гласувахте за MVP кого щяхте да изберете?
Дирк: Аз съм коректен човек и затова никога не бих гласувал за мен. Вероятно бих гласувал за Стив Неш или може би за Коби Браянт, особено имайке предвид това, което той показа след почивката за Ол-Стар уикенда, в срещи, в които той вкарваше по 40 и 50 точки.

Въпрос: Тъй като MVP е награда за редовния сезон, не бихте ли искали тя да се връчва преди началото на плейофите?
Дирк: Да, аз щях да бъда по-щастлив. Разбирам, че това е награда за редовния сезон за състезател, който е имал по-специално представяне. Нашата загуба в плейофите обаче беше много тежка.

Въпрос: Какво направиха „Войните“, за да Ви създадат проблеми?
Дирк: Получи се лошо във времето. Ние срещнахме най-горещия тим в лош момент, когато те бяха на гребена на вълната. Те трябваше да спечелят много мачове накрая на сезона, за да се класират за плейофите. Ние си почивахме накрая на сезона и нямахме сериозни мачове. Аз мисля, че това ни изигра лоша шега. Трябва да им отдадем заслуженото. Те използваха нашата слабост. Ще прегледам какво сме направили погрешно, какво трябва да направим по-добре, за да имаме по-успешен следващ сезон.

Въпрос: Вие и Неш сте добри приятели. Как се отрази на Вашето приятелство, че вие спорихте като двамата най-добри играчи в NBA и че Вие завоювахте последните три награди за MVP на редовния сезон?
Дирк: Това определено е специално. Отначало, когато бяхме в Далас, никой не мислеше, че ние бихме могли някога да бъдем ключови състезатели. Ние работихме заедно много упорито. Връщахме се обратно в залата да стреляме, да играем един на един и да вдигаме тежести. Заедно искахме да вдигнем нивото на организацията на Далас. Това наистина беше забавно преживяване и аз съм щастлив, че съм го срещнал и че съм бил заедно с него. Аз се гордея, че съм от една категория с него. Той наистина е изключителен и аз съм радостен за всичко, което той прави с Финикс.

Превод: Мартин Механджиев

Кратки данни за Майкъл Джордан

Име: Майкъл Джефри Джордан
Роден на: 17 февруари 1963година в Бруклин , Ню Йорк
Средно училище: Laney (Уилмингтън , Северна Каролина)
Колеж: Северна Каролина
В драфта е взет от: Чикаго Булс като трети избор
Височина: 6-6=198см.
Тегло: 216lbs=98кг.
Прякор: Air Jordan
Успехи:
6 пъти шампион на NBA – (1991 – 93 , 1996 – 98)
5 пъти MVP на NBA – (1988 , 1991 , 1992 , 1996 , 1998)
10 пъти в Първия Отбор на NBA(All-NBA First Team) – (1987-93 , 1996 -98)
1 път във Втория отбор на NBA(All-NBA Second Team) – (1985)
1 път Защитник на годината в NBA – (1988)
9 пъти в Първия отбор на защитниците в NBA – (1988 – 93 , 1996 – 98)
1 път новобранец на годината в NBA – (1985)
14 пъти участва в Мача на Звездите в NBA
3 пъти MVP на Мача на Звездите в NBA – (1988 , 1996 , 1998)
Един от Петдесетте Велики Играчи В Историята на NBA – (1996)
2 пъти златен олимпийски медалист – (1984 , 1992)

Най-много…в един мач

Най-много точки в един мач – 69 (срещу Кливлънд на 28.03.1990.)

Най-много борби в един мач – 18 (два пъти е постигал този резултат)
Най-много борби в защита в един мач – 14 (срещу Ню Джърси Нетс на 16.03.1996.)
Най-много борби в нападение в един мач – 8 (четири пъти е постигал този резултат)

Най-много асистенции в един мач – 17 (срещу Портланд на 24.03.1989.)

Най-много откраднати топки в един мач – 10 (срещу Ню Джърси Нетс на 29.01.1988.)

Най-много чадъри в един мач – 6 (срещу Сиатъл на 02.12.1986.)

 

Мартин Механджиев

Пътят на Дирк Новицки до NBA

Въпрос: Кое беше най-голямото препятствие, което преодоляхте, за да стигнете до NBA?
Дирк Новицки: Баскетболът не е много популярен в Германия. Няма много баскетболни игрища. Не е като футбола. В Германия е по-лесно да играеш футбол, отколкото баскетбол. Трябва да си намериш игрище, където да играеш, приятели, с които да играеш и трябва да имаш цели, които да преследваш, докато си млад. Не е като да тичаш около блока, гонейки топката.

Въпрос: Довършете изречението: Растейки, баскетболното игрище беше мое…
Дирк Новицки: Беше моето забавление. Играех много и различни игри, но баскетболът някак си ме грабна, имаше нещо специално в него. Не бях много добър, но беше забавно да играя с отбора и да се опитвам да преследвам целите си.

Въпрос: До какви крайности сте стигали, за да играете баскетбол?
Дирк Новицки: Трябваше да взимам малък влак до центъра на града. Не живеех в центъра, а в покрайнините на града. Взимах метро и отивах в центъра, за да видя какво става, кой играе. Ако нямаше никого, стрелях сам. Ако пък имаше, играехме заедно.

Въпрос: Кой беше Вашият баскетболен герой и защо?
Дирк Новицки: Започнах да играя на 13 години. Това беше през 90-те години, когато беше времето на Чикаго. Тогава те започнаха да печелят всичко с Джордан. Много харесвах Пипън. Джордан беше най-важният играч в отбора, но имаше нещо по-специално около Пипън. Харесвах го много. Беше изключително спокоен на терена. Той можеше да прави всичко. Можеше да дриблира, да стреля, да пази, да се бори, да играе като център. Нищо не му беше чуждо. Това беше и моята цел – да мога да правя всичко на терена.

Въпрос: Кой е любимият Ви баскетболен спомен от детството?
Дирк Новицки: В началото играех навън с приятели. Когато се присъединих към отбор за първи път бях на 13 години. Първият ми мач, който някога съм играл, беше мач за първенството на областта, в която израснах. Това наистина беше първият ми мач, а дори спечелихме турнира. Спечелихме турнира на местните деца. Това ме запали още повече по баскетбола.

Въпрос: Кой е най-добрият баскетболен съвет, който сте получавали?
Дирк Новицки: Не е точно баскетболен съвет, но – „дръж очите и ушите си отворени, винаги учи“. Това е добър съвет и за живота. Винаги искаш да се подобряваш. Никога не можеш да си мислиш, че си научил всичко за живота. Винаги има още. Същото е и с баскетбола. Винаги можеш да работиш повече и да ставаш все по-добър.

Въпрос: Какъв съвет бихте дали на някого, който се стреми да играе в NBA?
Дирк Новицки: Винаги казвам на децата първо да завършат училище, защото никога не знаеш какво може да се случи с кариерата ти. Ако си нараниш коляното, докато си млад, цялата ти кариера отива на кино. Трябва да знаеш, че можеш да мечтаеш, но не всеки достига тази мечта. Аз винаги казвам, че първо трябва да получиш образование. И мисля, че ако се специализираш в един спорт твърде рано, също не е добре, защото като станеш на 14-15 години, той може да ти писне.

Въпрос: На колко години бяхте, когато получихте първата си топка и как се почувствахте?
Дирк Новицки: Винаги сме имали топка вкъщи, защото майка ми беше част от националния отбор. Сестра ми също игра за националния баскетболен отбор, така че, аз израснах с този спорт, макар че не го практикувах много. Тогава играех тенис и хандбал. Отидох на баскетболното игрище на 13 години и фактически, оттогава обикнах този спорт.

Въпрос: Кога разбрахте, че наистина можете да играете?
Дирк Новицки: Нещата започнаха да се подобряват много бързо. От 16-годишен имам треньор, който е с мен и до днес – работим, за да ставам по-добър. Хората казваха, че мога да имам хубава кариера в този спорт, но аз не знаех какво да очаквам. На 20 бях избран в драфта на NBA. Всичко стана много бързо. Не знаех какво да очаквам. Времето от 16 до 20-годишна възраст мина наистина неусетно. Завърших училище, отидох в армията и следващото нещо, което знам е, че бях избран в NBA. Това е просто изумяващо пътешествие до NBA.

Въпрос: Кога започнахте да мислите, че наистина можете да играете в NBA?
Дирк Новицки: Никога преди да бъда избран. Не знаех въобще, че съм добър. Играех във втора дивизия в Германия…и да направя тази огромна стъпка беше невероятно. Обикновено съм песимист. Винаги казвах, че всеки друг е по-добър. Но изведнъж се озовах тук. Отне време докато се приспособя, но след това всичко заработи перфектно.

Въпрос: Идвала ли ви е тази мисъл по средата на мач, пред препълнена зала – „Човече, не мога да повярвам, че съм тук!”?
Дирк Новицки: Има толкова много мачове, 82 през редовния сезон и 8 преди него. Има дни, в които си слаб или изморен, не си спал добре или си болен. Тогава отиваш в залата и тичаш 20 минути, оглеждаш се – залата е пълна, това ти дава кураж да продължиш. Играеш, играеш за феновете – това е допълнителен кураж, от който се нуждаеш понякога. Ти знаеш, че това е чудо, че това е най-великата работа на света.

Въпрос: Гордо ли е Вашето семейство с това, че успяхте да достигнете NBA?
Дирк Новицки: Не може да се опише. Семейството ми е най-големият ми фен. Дори съотношението ми между вкарани и изстреляни опити да е 0-20, майка ми ще ми каже: „Ти направи това и това добре.”. Те ме подкрепят от самото начало. Те ме караха до тренировките ми, когато играех тенис и хандбал. Те разрешиха аз да направя своя избор. Бях добър на тенис и хандбал. Когато исках да спра, те не се противопоставиха, казаха, че мога да правя каквото аз искам. Тогава започнах да играя баскетбол. Те ме караха отново до тренировките ми и до мачовете ми. Те винаги са помагали на моята спортна кариера. Те идват тук, в САЩ, всяка година за по 2-3 седмици. Те обичат да бъдат тук, обичат да ме виждат да играя. А с националния отбор през лятото пътуват, където е необходимо, за да гледат. Израснах в мило семейство и това е чудесно.

Превод: Мартин Механджиев

Кой ще стане първи в редовния сезон на NBA?

Триумфира баскетболът

08.07.2010 година беше обявен за пагубен ден за баскетбола. „Кралят” реши да гони титла с цената на всичко, обявявайки решението си да отиде в Маями. Почти година по-късно, на 13.06.2011 година, баскетболът възтържествува.

Далас чака дълго своя момент. Малко не достигна на отбора от Тексас преди 5 години, но тяхното време вече дойде.

Маверикс също имаха своя лидер в лицето на Дирк Новицки, но без да бъде наричан „крал”, той поведе отбора към титлата. Далас спечели с отборна игра, всеки техен играч си знаеше мястото и от всекиго се извличаше максимума. Това е отбор в пълния смисъл на думата. Отбор, който постигна всичко заедно и доказа, че баскетболът е отборна игра. Дългогодишен труд, мечти и сплотеност донесоха успеха на Далас.

Тръгнал от покрайнините на градчето в Германия, Вюрцбург, Новицки дори не е играл в първа дивизия в родината си. Забелязан на 20-годишна възраст от втора дивизия, той трябваше да премине през много слаб първи сезон в лигата на извънземните, за да се амбицира заедно със своя добър приятел Стив Неш, с когото бяха съотборници. Без да говорят много, двамата използваха всеки свободен момент, за да подобряват играта си. Без да бъде определян като „крал”, Новицки изживя много за тези 13 години в NBA, за да достигне до MVP на сезона (първи и единствен европеец до момента), а след това и до шампион в NBA и MVP на финалите. Постигнал максимално много и с националния си отбор, смело може да се твърди, че германецът вече е постигнал всичко в баскетбола.

В четвъртия мач от финалната серия, Дирк игра с висока температура и отново поведе тима си към успеха. След мача, супер звездите на Маями се подиграха с болестта на Новицки. Нещо, което със сигурност не го е трогнало, но и със сигурност не говори добре за тях. Още повече, че те трябва да са еталон за поведение сред младите.Играчи като Кид, Тери (който предчувствуваше титлата и си я бе татуирал преди началото на сезона), Чандлър, Мериън, Стоякович, Бареа намериха отлично мястото си в отбора и напълно заслужиха пръстените си. Играчи, за които се твърди, че ако са в други отбори, няма дори да се забелязват особено.Много специалисти твърдяха, че още в първия кръг Далас ще отпадне от Портланд, след това срещу Лейкърс беше предричан разгром в обратна посока и лесно класиране на „езерняците”. Маверикс спечелиха финала на Запад срещу Оклахома, за да бъдат абсолютният аутсайдер срещу Маями и тяхното звездно трио. Новицки и компания показаха обаче, че това не ги притеснява ни най-малко. Всички мачове от финалната серия бяха завързани до последния момент и тогава се виждаше кои са големите играчи.

Баскетболът определено спечели от тази титла на Далас (за разлика от Nike, които щяха да спечелят огромни суми, ако Леброн стане шампион). Видя се, че трябват години труд, трябва сплотеност, трябва „отборна химия”, трябва и увереност у всички. Без крале в отбора, лидерите на Далас със сигурност могат да бъдат пример за младите състезатели. Със сигурност, ако Маями бяха спечелили, никой от Далас нямаше да седне да говори, че един ден ще дойде неговият ден (в самите думи на Джеймс се забелязва силно изразен индивидуализъм и голяма отдалеченост от отбора като понятие).

След спечелването на титлата, Новицки каза, че не би чувствал същото, ако я беше спечелил другаде. Явно това не важи за всички. Дано поне вече спрат сравненията между Джеймс и Майкъл Джордан. Защото, за да си голям играч, не трябва да имаш само качества, а и сърце. А Новицки и компания доказаха, че са такива.

Мартин Механджиев